Постинг
20.11.2009 16:09 -
Изказване на една анорексичка
Изказване на известната анорексичка "Мис Пещера" и администраторка на форум за хора с такива проблеми, които всъщност дори не знаят, че са болни, че това не е нормално. Обменят опит, мисли, съвети и идеи как да станат още по-слаби и да ядат още по-малко.
Как е възможно да съществуват такива форуми и свободно да се четат и да подтикват към хранителни разстройства, когато всички знаят колко са опасни тези болести?!
"Когато издържиш доста време без храна и си жива започваш да се присмиваш на всички, които си мислят, че трябва да ядат, за да живеят. А аз знам, че това не е така. Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела. Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да отцелея. Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък. Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща."
Това е малка част от бисерите и.
Как е възможно да съществуват такива форуми и свободно да се четат и да подтикват към хранителни разстройства, когато всички знаят колко са опасни тези болести?!
"Когато издържиш доста време без храна и си жива започваш да се присмиваш на всички, които си мислят, че трябва да ядат, за да живеят. А аз знам, че това не е така. Храната е едно от най-примитивните удоволствия, калориите няма да ме направят щастлива. Да се откажеш от храната не е истинско лишение, но да се откажеш от това да си слаба е. Казват, че мога да умра ако съм прекалено слаба, но мога да умра и ако съм дебела. Разликата е, че да умреш слаба е предизвикателство, а аз не съм тази, която се отказва от предизвикателство. Аз ям нормално, колкото ми трябва, за да отцелея. Какво да направя, че живеем в общество, в което лакомията е нормата и всички постоянно се тъпчат?
Казват, че са загрижени за мен, но само искат да ме тъпчат, да ме контролират с това, което наричат любов. Не искам любов, искам да съм слаба, без отвратителни сланини, само кокали. Това съм аз, всичко друго е излишно, натрупване, отпадък. Не го искам. Кокалите определят какви сме, искам да ги покажа. Това е моя избор не искам да съм "нормална" и дебела като всички останали, а уникална, ексцентрична и шокираща."
Това е малка част от бисерите и.
Актуализирани правила за ползване на сай...
Какво стои зад напрежението в Орландовци...
Археолози откриха потънал град на 1500 г...
Какво стои зад напрежението в Орландовци...
Археолози откриха потънал град на 1500 г...
Следващ постинг
Предишен постинг