Тия дни, разглеждах една онлайн книжарница и понеже не открих каквото търсех, рекох напосоки да огледам.
И се натъкнах на сума ти забавности. Оказа се, че книгопечатането и литературопроизводството в България цъфти и процъфтява. Криза ли? Нов златен век на българската култура!. "Целата култура се върти около кура" - обичаше да казва един приятел. И май се оказа прав.
Почвам без повече дрънкане.

„Кой как спаси България от трета национална катастрофа”

Проф.Филю Христов

                Както разбирате от картинката на корицата – Сталин и вожда и учителя са я спасили.  Как са я спасили – немам нерви да чета, обаче ще пусна няколко реда от книгата (корица-мека, страници-192) на професор Филю и Макензен, изумителни със своята тъпота и кухота:

„Безстрашен трибун. Изявен парламентарист (!!???). Отдаден изцяло на борбата против капиталистическата експлоатация в защита на политическите, икономически и културни (!!???) интереси на трудовите хора, на националната независимост на България (!!???).” (питанките и чуденките са мои). Нататъка е в същия стил „хактеристика за приемане в партията”. Аргументи, в подкрепа на тезата си, Филю със сигурност нема, тъй че за книгата – толкова.

В нашта история спасители да искаш – секи от нещо ни е спасявал. В повечето случаи-без някой да го е молил. И за секо спасяване има по неколко претендента, чиито агитки люто се кълнат едни други. Тук се сещаме за забавната сентенция „Светът си вървеше съвсем добре, докато някой не тръгна да го оправя”.)

А иначе – колокото и да не ни се ще, трябва да признаем, че най-известните личности, с които е известна милата ни рОдина са Христо Стоичков и Георги Димитров. Щеме-не щеме - с това разполагаме.

„Рефлексията – самореференциалност в епистемологията и сред социалния свят”

Благовест Златанов

                Аз тия думи, освен че не знам какво означават, ми и не бих могъл да ги повторя. В кое поле на познанието оре тази книга, така и не схванах (има там некви избрани страници, ма да си призная,  ме хвана страх да ги чета), тъй че ще извикам на помощ анотацията, в която се казва, че пред книгата стояли две важни задачи – първата – да се съберат някакви хора и да обменят мисли, а втората (дръжте се сега здраво, за да не паднете) –

„...доколкото това не е тема единствено на определена област на познанието, това е „галактическа тема”.

                Остава да се надяваме, че хората подробно са разчепкали темата, а с издаването на тази книга, галактиката най-после е въздъхнала облекчено.

„Младите хора и интимността в условията на социалната промяна”

Татяна Коцева, Дора Костова

                Навремето (когато бях „млад човек”) беше особено популярна книгата „Мъжът и жената интимно” на Зигфрид Шнабл. Книгата беше абсолютен бестселър и освен рисунките на пенис и ... как се казваше по нАучному, дееба-се едно – със сичките им там напречни и надлъжни схеми, съдържаше описание и обяснение на фазите на половия акт  – плато, оргазъм и т.н. Много готина книга – не вервам некой от мойто поколение да не я е чел.

                Дора и Татяна явно са се заели с амбициозната задача, да бъдат за „младите хора в условията на социалната промяна”, това, което беше Зигфрид Шнабл за младите хора в условията на комунизма (Шнабл е бил умен човек и не е озаглавил книгата си „Мъжът и жената интимно в условията на преход от развито социалистическо общество към комунистическо”).

                Всъщност, Дора и Татяна излишно са се пънали, защото младите хора в квито и условия да ги поставиш-промени, застои, завои, преходи, европейски съюзи, варшавски договори са си окей с интимността. Дайте по-добре да видиме, ние старите хора кво да я правиме тая интимност.

„Лъчи на здрача”

Щерю Благоев Азов

                Това е с претенциите да е художествена литература.

Художествената литература се познава по заглавието. В художествената литература заглавията звучат приблизително по следния начин – „Тропикът на рака”, „Престъпление и наказание”, „Ана Каренина” . Или пък „Непосилната лекота на битието”.

Когато се натъкнете на заглавие от рода на „Лъчите на здрача”, бъдете сигурни, че това не само че не е художествена, не е даже литература, а купчина лайна.

От анотацията разбираме, че тук ще видим „българската действителност ... такава, каквато е” (дръжки ще видите – бел.моя), „...сред палитрата измислени герои” („палитрата” е изключително гнусно клише), където „Биляна ...перфектният поръчков убиец... красива като ледена приказка” (това последното е ужасяващо също) ... прави там квото прави, а авторът си бил поставил „титаничната задача на направи исторически, политически и социален разрез на съвременното българско общество”.

Доколко, този „титан на литературата” се е справил, сметам е ясно.  Тук цената ми се видя малко множко – 13 лв. за страници – 263  (най-вероятно-едър шрифт), корица – мека. Някой купува ли го тва нещо, въобще?

„Целувката на питбула”

Александър Чакъров

                Тук става въпрос за това, как някаква жена се сдобила с питбул и, както се разбира от анотацията, въпросният питбул станал „първият истински мъж в живота и”. Ок – аз, като по-прост и неразсъждаващ метафорично- си се хилим тук на тая фраза, писана вероятно от някой завършен идиот, за което, айде да речем, че авторът не носи отговорност.

Да де, ама барабар с краткото ревю, разполагаме и с първите страници от тази книга.

И тъй – до петата страница, вече ни е маркирано житие-битието на героинята, сдобила се е с „първият истински”, изпита е вече една бутилка „ДоН Периньон” (така е в текста-с Н).. остава ... кво ни остава.. освен да проследим как кучето яде, сере, пикае, разхожда се, лае, ръмжи, скимти, хапе, върти опашка, хваща кърлежи, гони котки, ближе ръцете на стопанката си, ближе на стопанката си .... Айде спирам, че верно прекалих тоя път J

Да. Разбираме, че темата за отчуждението е важна и интересна за изследване. Хората, понякога са способни да търсят общуване и разбиране по неординерен и нестандартен начин. Но...

Такава история отдавна е разказана, и то толкова художествено и с такава категоричност, че темата просто е изчерпана. Имам предвид „Голям гальовник” на Ромен Гари, където главния герой общува с питон. Аз съм раздвоен по отношение на Ромен Гари – понякога ми е много скучен, а понякога е много добър.

Но със сигурност, разликата между „Голям гальовник” и „Целувката на питбула” е колкото разликата между „Дом Периньон” и „Дедова усуканица”, произведена в гаража на цар Киро.

...

а стига ви толкова

 

               

И все пак,поради пропуски,,Непосилната лекота на битието" или ,,Мъжът и жената интимно"би ми препоръчал да прочета?:)
Пробуди небивал интерес във мен към съвременнато българско книгоиздаване.:)
Ставам им фен!Дали ще ти благодарят за така забавната интерпретация и зчерпателния подбор?:)

И двете, но ако още не си направила сефтето, определено почни с "Мъжът и жената интимно" - много добра и бих без преувеличения казал-революционна за времето си книга.
Ако си на мойте години, не пропускай "Непосилната лекота на битието".
За да бъда коректен към двете книги (както бях коректен с рефлексията и лъчите на здрача), ще пусна по няколко реда от двете книги.

"Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална[1], анална[2] и уретрална[3] фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)[4].
Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни."
....
"Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл. "

Има и още - пропуснал си цялата гама на езотериката...
Не се съсипвай - светът е пъстър и за всеки влак има пътници и за всяка книга читатели, дори това да са само авторите им : ))...
Поздрави!

Не си ли се замислял, че в някои случаи идеята на "451 по Фаренхайт" има смисъл ; )...

Често съм се замислял. Проблемът обаче е в това, кого ще сложим да определя, кое да върви в пещите. И като си представя, че въпросния може да е некой чукундур (квито бяха по комунизма, впрочем), си викам : "А не, по-добре с професор Фильо и питбула..."

Ти, ако си раздвоен по отношение на Ромен Гари , той пък си е направо разтроен - понякога е Емил Ажар, а у дома - Роман Кацев. Ама и тримата са големи пичове. И аз малко се раздвоих между професора и питбула, ама все пак избирам Флильо, направо на сърце ми легна тоз обитател на Джурасик парк !

Ромен Гари е бил някакъв чиновник в посолството на Франция в България, непосредствено след 9 септември.
За тоя период има една книга с мемоари, която е много интересна (всъщност е интервю, но е с обем на цяла книга). Ма не помня под какво име беше издадена на български.
Иначе - за Филю се разтърсих из гугъла да видя с кво друго е обогатил историята тоя "професор" и освен че е некъв отчаян фен на вожда и учителя, установих, че другите му нАучни постижения са изясняването на фундаменталния за българската история въпрос "Къде е бил бай Тошо на 8-ми срещу 9-ти септември".
Като за интелектуалец от такъв мащаб, сметам, не е малко:)

[quote=ramone]И двете, но ако още не си направила сефтето, определено почни с "Мъжът и жената интимно" - много добра и бих без преувеличения казал-революционна за времето си книга.
Ако си на мойте години, не пропускай "Непосилната лекота на битието".
За да бъда коректен към двете книги (както бях коректен с рефлексията и лъчите на здрача), ще пусна по няколко реда от двете книги.

"Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална[1], анална[2] и уретрална[3] фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)[4].
Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни."
....
"Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е.
И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл. "


Прочетох възможно най-задълбочено двете представителни извадки:)
И сега ме е затиснало нещо като обремененост,та се надявам жовота ми да стане поне,, по-истински и правдив".Иначе,допреди малко вярно,че се реех ,,

,,полуреално" и ,,лишено от смисъл" в ,,непосилната лекота на битието":):)
Хубав постинг.И мен ме позабавлява:)

Рамоне, сори за оффтопик-а, но този коментар на блогерката Поничка няма как да го подмина с репликата, че е зле прикрита зад липсата на паузи познатост.

Който разбрал - разбрал.

Който не разбрал - негова работа. :)))))))

Ами доста голям героизъм си показал, за да успееш да ги прочетеш тези неща.

За друго не знам, ама изключително забавно поднесено... Посмях се доста. Та...такова е положението на българския книжен пазар- количество, което обаче не преминава в качество (това беше от някаква теория, която по мое време прелетяваше само като слух, но мисля, че разбрах смисъла й и се опирам на нея, защото звучи на място). Много пишещи- малко четящи. Понятията за автор, стойност, ценности са мнооого разводнени. Това е то- пазарна икономика. И с културата и изкуството може да се търгува. Избрахме си го (или вместо нас избраха) и си го живеем.

Няма криза за тези, които все са на държавната трапеза.

@christof - нема никъв проблем за офтопика.
@raders - не съм ги чел естествено. Само анотациите (и то не изцяло) и на някои имаше изкарани по няколко страници от текста.
@skarif @injir - няма проблем нито количеството, нито качеството - кой каквото иска да издава - нищо против немам. На мен са ми интересни два феномена - колко требва да са ти ниски критериите, за да представиш подобни неща за издаване-мен би ме било срам. И второ - кой ги издава тия неща и очаква ли някакъв келепир от тях (има ли въобще, а ако нема-що дееба, се издава това).